Голямата лъжа “Аргирия”

Почти всеки, който се е интересувал или търсил информация за колоидно сребро е попадал по един или друг начин на информацията за “сръбърния човек”. Този единствен по рода си случай е класически пример за манипулация разпространявана с охота от различни средства за информация превърнали го в страшна легенда.

Лъжата, че използвал “колоидно сребро”

Целта на дезинформацията е да се изплаши общественото мнение и да се отвърне от използването на колоидното сребро. Кампанията е дело на една американска PR компания. Щедро възнаградена от голямата фармацевтична индустрия тя представя колоидното сребро като един “много-опасен продукт”. За целта в информациите през цялото време се твърди, че човекът използвал “колоидно сребро”. А това въобще не е вярно, защото “сребърният човек” използвал всичко друго, но не и колоидно сребро. Раздухваният по този начин случай се опитва да дискредитира именно колоидното сребро. Кампанията плаши обществеността, че който използва колоидно сребро е застрашен от същия ефект. А историята със “сребърния човек” не е нищо друго освен пример за това, до какви последствия може да доведе незнанието и необоснованата самоувереност.

Аргирия – сребърната болест

Случаят с американеца Пол Керъсън и неговата аргирия е изяснен много-добре. Целта на манипулацията обаче не е да разкрие истината а да елиминира  привличащото все повече почитатели и потребители колоидно сребро. Истината е, че Керъсън си е приготвял някакъв сребърен продукт с морска вода, който се е състоял основно от сребърен хлорид. А какъвто и солеви разтвор да се приготви, той най-малкото може да се нарече “колоиден”. Много е важно да се знае, че никой солеви разтвор (без значение солта – хлорид, нитрат, сулфид, селенид или друга) не може да бъде “колоиден”, защото начинът на образуване и поведение на разтворите и колоидите са съвсем различни!

Сребърните соли не са колоидно сребро!

Колоидното сребро е около 100 пъти по активно от сребърните соли. Затова при използване на сребърни соли те трябва да се прилагат в много големи количества, за да дадат ефект. Това се е случило и с Керъсън: използвал е домашна самоделка в огромни дози и прекалено продължително време! Именно използването на солта сребърен хлорид която той наричал “колоидно сребро” е довела до неговото посиняване.

Сребърен продукт, който трябва да бъде разклащан преди употреба не е колоидно сребро!

Най-известните сребърни соли – сребърен хлорид и сребърен нитрат във вода образуват белезникава течност, защото не са напълно разтворими. Поради това, с времето тези соли се утаяват и образуват бяла утайка. Затова всеки сребърен продукт, който твърди, че е колоид но изисква преди употреба да се разклати НЕ Е КОЛОИД ! Колоидите нямат нужда да се разклащат, защото твърдите частици в тях са постоянно “суспендирани” (висящи) във водната среда и НИКОГА НЕ СЕ УТАЯВАТ ! А това, което Керъсън е приготвял и използвал е млечно-бял разтвор, с концентрация на среброто над 100 ррм. За безцветния и бистър колоид и 10 ррм са достатъчни за постигане на ефект. Друг важен момент е, че Керъсън е прилагал този силно концентриран солеви разтвор директно върху кожата си, с което се е превръщал в истинска фотографска плака!

“Сребърният човек” сам е целял да посребрее!

И като връх на всичко, Керъсън твърди, че именно такава е била целта му – да се посини! Всеки път след нанасяне на сребърния продукт върху кожата си я е “изпичал” в солариум и така, докато не е получил желаният син цвят!

Затова днес бихме казали, че тази разпространявана от медиите “новина” е “фейк нюз”, но всички знаем приказката за …иди доказвай, че нямаш сестра, нали?

Ето такава е истината за “сребърния човек”, а всичко останало е от рогатия.